Увод в Хиромантията

Кои сме ние? От къде идваме? Каква е целта на нашият живот? Защо сме тук? Какво трябва да направим? – тези и много други подобни въпроси са и вълнуват хората още от зората на човечеството.

Отговор на редица въпроси дава Хиромантията и Хирогномията – посветена на изучаването на формите, цвета на ръцете, пръстите и ноктите. Думите произлиза от гръцки „хиро“ – ръка, „мантия“ – гадание, предсказване, „гномия“ – познание. Не бива да забравяме и хироскопия – изследване или измерване на ръката. Вече се досещате, че хиромантията е сложен анализ (думата гадаене не е съвсем уместна), основаващ особеностите на човешките длани.

Хиромантията и нейните области имат за цел на основата на анализ на дланта – нейната форма, релеф, линии, цвят и т.н. могат да се открият редица факти за човек – за неговото здраве, характер, съдба.

Хиромантията е гадателка система, която чрез прочуване на дланите дава отговори на редица въпроси. Умението да се разчита характера, здравето и бъдещето по формата, цвета, изгледа и линиите на ръцете е било използвано от дълбока древност. Счита се, че това изкуство (и наука) е било силно почитано в Индия, Китай, Сирия, Египет, древна Гърци и дори Шумер. Трудно е да се определи точно кога и къде се появило. Едни от най-ранните документирани източници за тази наука са намерени в индийската литература от Ведическия период. Старите индуси са вярвали, че „боговете живеят на върха на пръстите“. А умението да се разчитат посланията от дланите е била неразделна част от езотеричната мъдрост, наречена „Samudrikа Shastra“ или преведено от индийски “ знание за телесните органи“. Това познание е било изключително важно и за медицински цели.

В древна Гърция мнозина от философите са се занимавали с науката хиромантия. Аристотел, Питагор и Хипократ са само част от имената.

Знае се, че римският император Юлий Цезар  до толкова добре е владеел изкуството на хиромантията, че е съумявал да преценява хората само по вида на техните длани.

В Европа до към края на 13-ти век хиромантията е била изучавана официално. Малко по-късно редом с всички нерелигиозно знания е била преследвана и забранявана. Въпреки, че до 16-ти век науката е била гонена и забранявана тя се е популяризира посредством циганите и уличните гадатели.

През 18-ти век във Франция хиромантията е била почитана.  Духовникът Йохан Лаватер е известен с познанията си в тази област. Йохан Лаватер се счита и за „баща“ на пръстовите отпечатъци. Той първи провъзгласява и защитава идеята, че няма два идентични отпечатъка.

По-късно хиромантията е считана за псевдонаука. През 19-ти век французина на име Д`Арпентини публикува свои изследвания и наблюдения свързани с формите на дланите, дължината, формата на пръстите, ноктите и цвета им. Обединява формите на ръцете в седем основни типа, а изследването му събужда интересът към хиромантията и новият й раздел – хирогномията.

Художникът Адолф Дебарол допринася значително за развитието на хиромантията. Той открива, че линиите и знаците на дланите имат свойството да се променят – да изчезват или да се появяват с времето. Нас това ни навежда на идеята за променливата човешка съдба и свободната воля. Дебарол прави синтез и свързва хиромантията с други науки като кабала, графология, физиогномия, астрология и нумерология.

През 19-ти век науката за хиромантията се популяризира в Европа и САЩ. За съжаление от тогава до днес науката е считана за полунаучна област, от която се вълнуват повече езотериците. Дори и днес повечето от нас свързват тази наука с циганките гадателки.

Малко известно е, че съвременните психиатри, медици и генетици използват имено хиромантията в редица от своите изследвания. Дланите все по-често се оказват метод за диагностициране на физически и психически заболявания. Дори и вие го правите ежедневно, например е всеизвестно, че ако бялото на ноктите е по-голямо – говорим за липса на витамини или ако цветът е различен от обичайното имаме симптом на болест.

Но освен за диагностика на някои заболявания медицинската хиромантия помага процеса на познание и изследване на човешкия характер и подсъзнание. На учените е добре известно, че има пряка връзка с цялата палитра от човешки емоции, характеризиращи сложната индивидуалност на отделния човек и неговите длани.

Известен факт е, че бебетата се раждат с формирани линии и отпечатъци на ръцете. Любопитен факт е, че всеки един от нас има абсолютно неповторими длани (включително и това, че лявата и дясната ръка се различават една от друга). Според изследванията на антрополозите се знае, че трябва да изминат не по-малко от 36 000 000 века, за да се намерят двама души с еднакви длани.

Сигурно мнозина си мислят, че е нужен природен дар, талант, способности, за да можем да се занимаваме с хиромантия. Хубавата новина тук е, че не е нужно да имате специални медиумни способности, за да се занимавате с тази наука. В поредица от статии ще ви запознаем с тази наука.

От |2017-01-02T13:28:24+00:00януари 2nd, 2017|Блог, Гадания, Хиромантия|Няма коментари

About the Author:

poznanie

Leave A Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.