откъс от Лунните дни и камъните, Анатолий Рижов

Ще изградя лекцията по следния начин – ще правя кратка характеристика на деня (по-точно, на енергетиката на деня), а после ще давам съответните камъни за енергетиката на лунния ден, за да бъде всичко достатъчно прагматично.

Първи лунен ден

И така, първият лунен ден. Той започва от новолунието, тоест от момента, когато Слънцето и Луната се съединяват. Може да бъде както повече от 24 часа, така и по-малко от 20 минути. Какво е това? Аз го наричам така – ПЪРВОТО ЛУННО ДЕНОНОЩИЕ, защото не е ден (съдържа ден и нощ). Първото лунно денонощие се нарича СВЕТИЛНИК или ЛАМПАДА. Изобщо това е денят на Хеката, тоест точно тези дни, когато има затъмнение, наричани „дни на Хеката“, а тя е страшна богиня, лапва слънцето и го обновява за по-нататъшно изпълнение на службата, така да се каже. В този ден не бива да се осъществяват никакви практики (силови, астрални, ментални), иначе просто може да полудеете (не „да откачите“, а по-зле, душевна болест). Първият е ден за начало, за изграждане на план, план на работата (но не на ментала). Изграждате план на работата или (както го разбират моите хора) ментален модел на бъдещото действие, който се отнася именно до вас (само до вас) или до мястото ви в някаква обща работа, но касаещ точно вас. Изобщо денят спада към татвата „етер“ и изисква отсичане на непотребните връзки, за да не се вмъква никакъв боклук, докато прикрепвате някакъв щифт към менталния си модел. Значи, отсичане на ненужните връзки, изявяване на собствената единичност, тоест на собствената значимост за дадената работа, на степента на самостоятелност. Много добре е да се занимавате с раджа йога в този първи ден, препоръчително е да се концентрирате върху огъня. В този ден не е зле да си спомните детството си или епизоди от него (връщане назад по някакъв начин). Ако има кого да принесете в жертва, принесете. Край.

Каква е същността на първия ден по отношение на камъните? През първия ден на преден план сред камъните стои БРИЛЯНТЪТ. Той е в известен смисъл огнен диамант. Тоест брилянт (като такъв) няма, не съществува такъв камък, а има диамант. И когато шлифоват диаманта, тогава се получава брилянт.

Сега (след като стана дума за шлифоването) трябва да кажа – някои камъни се шлифоват, а други – не. Да речем – ето, във всички източници пише, хематитът не се обработва. Ние всички шлифоваме хематит. Защо? Защото трябва, ще стигнем до хематита и тогава ще разкажа. Та ето, шлифоването на брилянта винаги говори за социалното положение на носителя на камъка. Има различни видове обработки, няма да кажа точна цифра, но може би петдесет със сигурност (всякакви видове сложни шлифовки).

В древността и в средните векове са приписвали множество мистични качества на диаманта, смятал се е за може би най-мощния талисман, осигуряващ на собственика си сила, храброст, непобедимост в боя. Даже (говори се) бил неутрализирал въздействието на магнита върху желязото…

ПЕТИ ЛУНЕН ДЕН

Неговият символ е еднорогът (втория са го счупили в сбиване). В руските билини[*] много често се среща еднорог.

Енергетиката на дадения ден. Това е ден на целите, на напора (еднорогът бие в една точка). Много добро кон­центриране в точка (черна точка на бял фон). Умение да издържаш на втренчване. Знаете, като деца сме играли на „борба с поглед“ – много полезна практика в петото лунно денонощие. Постановката на гласа е умението да говориш на различни татви. Еднорогът изобщо е символ на обе­диняването на всички татви. Ако тук има зороастрийци – еднорогът е тъждествен на Раман (бога на всички сили). Така. Друго? Изпълване на живота със смисъл (обаче за какво?). Довеждане на всяка практика до край (в петия лунен ден), разделяне на наши и не-наши. В древна Русия този ден е бил посветен на Сварог. Започване, творчески замисъл.

Първият камък на петото лунно денонощие се нарича КЕХЛИБАР, блестящ астрален очистител, прочиствач. В даденото лунно денонощие кехлибарът служи като астра- лен очистител, помага на собственика си да не изпада в крайност; прицелва се, втренчва се в дадената цел и точ­но на два метра не улучва и се врязва в гредата. Не пий „Роял“[†], пий одеколон и винаги ще улучваш центъра. Да не се поддадеш на съблазънта – ето това дава кехлибарът. Дисциплинира астрала, като го очиства. Цветът зависи от вида на емоцията ви. Ако, да кажем, постоянно имате от­рицателни емоции, най-добър, разбира се, е светлият кех­либар, а след около две седмици ще го видите почернял, но пък ще се отървете от отрицателната емоция. Ако, да кажем, имате прекрасна Венера, но слаб Марс, тогава ще е най-добре да вземете червен кехлибар. О, тогава ще се отървете от стеснителността си и у вас ще се прояви жен­ствеността ви, вашата Венера. Слава Богу, не съм виждал сини кехлибари. Жълт съм срещал, както и червен, и че­рен. Има зелен, но той е варен.

Въпрос: А какво дава черният кехлибар?

Рижов: Този, прибалтийският ли? Страшна магия е, това са келтите – абе, няма нужда. Не, хора, хайде да се простираме според чергата си – у нас колкото щете жълт и червен кехлибар, по това ще се ориентираме. Черният кехлибар със сигурност е хубав, красив, изумителен. Но какво ви дава? Дава ви преминаване в друго качество, астралът ви ще премине в друго качества. Какво? Да не вли­зате в нищо или, обратното, на всяка манджа мерудия. Не знам, не съм работил с черен кехлибар. Виждал съм го, не е гагат, кехлибар е, макар че го наричат (черния кехлибар) гагат (абсолютно неправилно). Но гагатът не е кехлибар.

И така, с оранжевия си цвят (има го и оранжев) даде­ният камък е възбуждащ и експанзивен (един такъв въз­душен, все призовава нанякъде), развеселяващ и бодър, жизнерадостен и горещ, но не интимен. Кехлибарът не по­нася самотата, иска ти се да споделиш с някого тази радост, най-добре със същество от другия пол. В древни времена са приписвали способността му да привлича малки пред­мети (някакви парченца папирус, хартия) на мистичните му свойства и са го нарекли „електрум“, на древногръцки „аз защитавам“ (генератор на електричество). Електрум, или „аз защитавам“ – като начин за защита и победа в бой, тоест воините са имали кехлибарени амулети.

Пети лунен ден

В медицината (особено в тибетската) кехлибарът е бил провъзгласен за панацея срещу всички болести, как- то сега у нас урината е панацея за всякакви болежки. По­знавачите особено ценели лечебния бял кехлибар – лекува късогледство и катаракта, сърдечни смущения и ангина, спира повръщането и кръвохраченето, изгонва камъните от бъбреците и черния дроб, съдейства на уринирането (при цистит). Само че трябва да вметна – камъните в бъ­бреците, в черния дроб или в пикочния мехур са всякак­ви и може да не минат през каналите, затова аз, горкият стар Рижов, мога да ви препоръчам настоятелно – преди да започнете да работите с кехлибара, седмица и половина, даже две седмици пийте отвара от полски хвощ и пача тре­ва. Тези две треви раздробяват камъните на пясък, после на мъжете, разбира се, им е трудно – плачат (че целият ка­нал е изподран), а и на жените не им е лесно. Но всичко из­лиза като пясък (не като камъни, а като пясък) и уретри- те не се задръстват, камъкът не се запречва в уретрата, а излиза пясък. Това е много важно. Продължаваме по-на­татък. Кехлибарът заздравява коремните органи, а изпит на прах с вода, лекува стомашни болести. Стрит с розово масло или мед, помага при болести на очите и ушите, ле­кува напуквания по краката („шпори“). Лекуват се иначе и много по-просто. Как? Не ходете боси, купете си пемза и когато се къпете във ваната или под душа, с тази пемза сваляте от себе си мазолите, които си създавате с обувките от „Скороход“[3] или с италианските си ботуши (също пра­вени в „Скороход“). Трябва да се махат тези мазоли, тогава няма да има и напуквания.

Плуваме по-нататък. С помощта на кехлибара било възможно да се открие отрова. Ето например, ако някой има кехлибар и отрова, днес може да направите такъв експеримент. В чашата се получава дъгоцветно блещукане (в чашата с отровата) на искри, придружено от трясък (на чашата о главата на онзи, който ви я е подал). Кехлибарът се използва при припадъци – масло от кехлибар с нишадъ- рен спирт. Може отделно, може заедно. Особено нишадъ- рен спирт в ануса – хора, тогава никога няма да има никак­ви припадъци, това действа по-добре от украински червен пипер. Против световъртеж и кръвотечение (със сигур­ност действа), загноявания и тумори. Абсолютно точно – лепнете парченце кехлибар на раничката (която после може да стане дявол знае какво) и след един ден няма да ви има нищо. Помага при силна кашлица и туберкулоза, против спазми (но трябва да се знае от какво са спазми­те). Ако имате Слънце във Водолей, значи спазмите са в мускулите на прасците; ако е в Близнаци – спазми на ръ­цете; ако ви е в Дева – спазми на червата, съпровождащи ефекта на Везувий, само че наопаки; в Стрелец – ефектът на Везувий, спазъм и след това разширяване. По-нататък. Спазми, истерии, хипохондрия, лекува и предотвратя­ва различни женски и простудни заболявания. Защо са ги струпали тука накуп – не знам, макар че навярно има смисъл. И нещо много важно – укрепва разклатените зъби (нарича се пародонтоза). Смятало се е, че кехлибарът спа­сява от слабоумие (ето на, който носи кехлибар, е умен, много умен) и от задушаване, треска и жълтеница. Вярно. Помага при глухота и неправилна обмяна на веществата. И пак надбъбречните жлези (пак Хирон), отново хипо- таламусът, неправилна обмяна на веществата, хомеоста- за. Помага при отравяния, болести на ставите (например ставите се подуват, което е страшно за гледане, ужасно). Коклюш и колики у децата също се премахват с кехлибар (неправилно хранене – ето ви колики). В същото време дарява красота и дълголетие на притежателя си. И това е разбираемо – чист астрал, така може да се живее и хиляда години (няма отрицателна емоция, дупката е запушена и край – на практика безсмъртие). Този камък постоянно поддържа оптимизма, помага на собственика си да пра­ви правилен избор в любовта и приятелството, съветник един такъв – камък учител или съветник, както искате. За­силва интуицията (Нептун), особено съдейства на съдър­жателните хора, които има какво да кажат. На празните люде кехлибарът не дава нищо. Минаваме нататък.

Следващият камък е РОЗОВ ХАЛЦЕДОН. Розов – естествено, венериански. Той е и сердолик, карнеол, кар- нелиан (виж първото лунно денонощие). А в езотеричен план спомага за събуждане на любов към себе си, за отва­ряне на анахата и изразяване на любов вече в действие. Е, трябва да имам предвид, че не всички са ме слушали през цялото време. Винаги съм казвал, че който не обича себе си, не е способен да обича другите. Трябва да тръгваме от любовта към себе си, от уважението към себе си и само то­гава ще можем също толкова или малко по-малко да оби­чаме другите и да ги уважаваме.

ШЕСТИ ЛУНЕН ДЕН

За какво ни говори шестото лунно денонощие? Какво готви то? Ама, разбира се, че хубави неща; и символът му е такъв – ЖЕРАВ. Ден на пранаямите[4] (както ментални, така и физически), ден на чувствителността, на интуиция­та и не дай боже, на спиритични явления. Ден за лов на ин­формация. Ето тук именно трябва вслушване в Бога. Всич­ки телепатични явления са под шестия ден. Лов на мисли, умение да се четат чужди мисли, пророчества, поглъщане и усвояване на космическа енергия, контакти, работа със

[*]Руски народни епически песни за героични събития или забележителни епизоди от националната история през XI – XVI век. – Бел. прев.

[†]Холандски технически спирт (96%), внасян в Русия в на­чалото на 90-те години на ХХ век; разреден, се употребявал като заместител на водката. – Бел. прев.

[3]Фабрика за обувки в Санкт Петербург, основана през 1882 г. – Бел. прев.

[4]Пранаяма – йога изкуството на дишането. Пранаяма е кон­трол (яма) на жизнената енергия (прана), чрез дихателни уп­ражнения. – Бел. ред.

Седми лунен ден

Най-големият кеф е седмото лунно денонощие. Хора, информация никаква, но денят е извънредно интересен. Нарича се ЖЕЗЪЛЪТ или РОЗАТА НА ВЕТРОВЕТЕ, или ЕОЛ (богът на вятъра). Това е ден на стихиите и работата с тях – копайте земята, подпалвайте съседите, правете наводнения (като взривите батерията у дома, като повредите батерията на съседа, нищо че живее един етаж по-долу, добре де, само не на по-горния етаж). Работа със словото, вербална магия. Ето в този ден е по-добре да се мълчи, отколкото да се каже неистина, защото 22-рият лунен ден става кошмар за лъжците (денят на Ганеша). Пеене, разработване на гласа, мантри – за Бога; пранаями, мудри с ръцете, изобщо всички меркуриански неща. Много добри е за молитви, но в природата (не на ъгъла на Кирочна или Пипирочна, а някъде там, по-далече, оттатък Репино).

И изобщо, за предпочитане е да се работи с въздуха, а въздухът е и слово, и въздух, и вятър (тоест да се качиш някъде в планината и да пееш).

Първият камък на седмото лунно денонощие е ХЕЛИОТРОП (виж второ лунно денонощие: „халцедони“).

Вторият камък е САПФИР (виж четиринадесетото лунно денонощие). В езотеричен план сапфирът се отнася към чакрата аджна (третото око) и управлява проявите на мъдрост и интуиция. Това все пак са различни неща – мъдростта е постоянна, интуицията – невинаги.

Следващият камък на седмия ден е КОРАЛЪТ (виж 30-ото лунно денонощие). В езотеричен план действието му е сходно с влиянието на перлите – дава емоционално равновесие.

Просто ще повтарям още веднъж това, което смятам за важно. Седмият изобщо е ден на мълчанието, да се бърбори през него е абсолютно нерационално, иначе на 22-рия ще откажат гласните струни…

Чистене, лекуване и презареждане

Сега ми остана чистенето, излекуването на камъните и презареждането им. Камъните много обличат слънчице – ВСИЧКИ, пак без аурипигмента. Страшни самохвалковци, много обичат да са на показ. Тюркоазът е изумителен камък, безгранично обича слънцето. Малахитът – също. Само аурипигментът се разпада на слънце, но в него има сяра. Всички останали много обичат светлината, харесва им да се показват, пък и да позяпат останалите. Така. На первазите, на рафтовете, под леглото, на масите, на плочите над камините, където и да е. Моите стоят в шкафа, в два шкафа и всичките са на показ. Много обичат да се мият в топла вода с гъбка и сапун – особено дъгоцветните камъни, шареният кварц. Например, ако не измиеш бичето око, крокидолита, той е такъв един кисел, а като го измиеш, така ще пламне, та започва да ти се струва, че е време да мреш.

Ако вземате камъните със себе си на път, най-добре е да увиете всеки камък в естествена тъкан – сатен, коприна, кадифе, памук, но най-добре в кожа. Не познавам нищо по-добро от кожата.

Когато кристалите не се употребяват в лечебната практика, няма смисъл да се почистват, лежат си и толкоз.
Препоръчва се кристалът да се очиства от всички вибрации, които е натрупал, когато го купите или когато ви го подарят, веднага. Очистването помага на кристала по-лесно да приеме новия си дом и новия стопанин.

Най-ефективното почистване (освен това, за което ви говорих по-рано) е във фризера. Потапяте кристала в морска вода, най-малко за три часа. Ако нямате морска вода, трябва да ви се намира морска сол (в дестилирана вода добавяте сол). За три часа. Това се смята за най-доброто очистване. А за другите ще разкажа после.

Презареждане

При лекуването кристалите и камъните възприемат всички вибрации на болните хора, затова трябва да се очистват след употреба. Но при съзнателната работа на лечителите с камъка по време на лечението камъните се зареждат с енергия и нямат нужда от специално очистване. В тези случаи е възможно да се съхраняват в добре осветена стая, защото обичат светлината и слънцето. За предпочитане е да ги държите на слънчева светлина или на голяма кварцова друза (ето това е най-важното – кварцовата друза е като таралежче), това ще бъде достатъчно очистване и презареждане. Пише ми една муцка, че при работа с камъка той не поемал нищо върху себе си. Поема. И отслабва, нали отдава енергетиката си на болния човек. Практикува се убождане с игли, а в Китай (поне преди) е разпространено камъкоубождането. Да го кажем така – работата с точките, разбира се, е много, много ефективна с помощта на иглите, но с камъните е сто пъти по-въздействаща, особено с кристали. Ако човекът е много болен или безволеви, или не е в състояние да взема активно участие в собственото си излекуване, това води дотам, че камъните отдават много от собствената си светлина и енергия, отслабват (за лечение отдават), изтощават жизнените си сили и при повторно прилагане трябва да бъдат очистени и презаредени с енергия. Обезсилените камъни губят излъчването си, стават замъглени и помътени. Ето ви признаците на износени и утрепани камъни – замъглени и мътни.
Ако ви се е отворила способност за работа с камъни (а тя се развива с практиката), ще бъдете способни и да разговаряте с тях и те ще ви разкажат за своето състояние…

ОСНОВЕН МЕТОД ЗА ОЧИСТВАНЕ И ПРЕЗАРЕЖДАНЕ

Необходима е друза чист кварц и четири единични кристала кварц. Камъните, които трябва да се очистят, се слагат на друзата (на това таралежче), а от единичните кристали (с острите краища към друзата) направете кръст около друзата, при това кристалите се слагат по посоките на света (север – запад – юг – изток). НЕПРЕМЕННО. Ето такава е системата. Единичните кристали зареждат дру­зата, която предава заряда на камъка (на този, болния). Може да оставите камъните на друзата колкото искате, може да направите тази друза като къщичка за камъни­те. Самата друза рядко има нужда от очистване (макар че понякога трябва да се измива) благодарение на силното отразяване на светлината от множеството кристали, кои­то създават поле, способно да се самозарежда. Имам две друзи, но уви, не кварц, а аметист. А ако видите, че друза- та има нужда от очистване, тоест започва да помътнява, изглежда такава една „утрепана“, трябва да я очистите по водно-слънчевия метод.

Ако искате да презаредите личния кристал (ЛИЧ­НИЯ, не лечебния), вземете го в дясната си ръка, затво­рете очи и изпратете енергията си към него. Това сигур­но всички го умеят – представете си лъч искряща бяла светлина, влизаща в темето на главата ви, спуснете тази светлина в сърдечната чакра (анахата) и по-нататък, по ръката – в камъка.

Силно изтощените камъни или тези, с които са се опитвали да направят злина, може да се очистват със сол (желателно е морска, но не е задължително). Сложете ка­мъка в чист стъклен съд и го засипете със сол, изцяло, и го оставете три дни – солта изгаря нечистотиите. Също е очистване. Солта неутрализира отрицателния заряд и ще възстанови хармонията в камъка. След очистването го промийте в студена вода и го подсушете – пак на слънце. А солта трябва да се изхвърли, с нея вече е свършено, тя е отрова. И от буркана също се отървете.

Понякога, ако тюркоазът е целият почернял, тоест съвсем сте го утрепали, трябва да се съчетават различни методи за очистване.

В лечебната практика камъните се слагат на жизнени­те центрове (нервните центрове), в областите на чакрите и точките на плексусите (плексусът е областта около чакра- та). След настаняването на камъните може да има раз­лични усещания и спомени, които трябва да се разберат, защото дават информация за травмите, нанесени в дет­ството (това е пътуване в миналото) или при раждането, преди раждането или в минали въплъщения. В този мо­мент болният трябва да диша дълбоко, а лечителят го ръ­ководи, за да представи образ на светлината и лекуващите енергии, влизащи при вдишване и изнасящи болестите и мръсотията при издишване. При издишване излита всич­ко, цялата мръсотия. Така. Щом светлината се фокусира съзнателно, ще стане възможен контактът на интуицията с мисълта. Накратко, получава се пътешествие в миналото – работа с кармата.

Такива камъни като малахита, които поглъщат отри­цателната енергия, изискват очистване след всяка употре­ба – те са най-силният абсорбент.

Резултатът, който се опитвате да постигнете, се оп­ределя от камъните. Например, ако пациентът медитира добре, но не е много приземен или способен успешно да се справя във физически план, тогава камъните с черве- но-оранжев цвят се слагат на пъпа (манипура), а тъмни­те или черните – на половата чакра (свадхистана) или в скута. Ако на челото се положи виолетов камък (да кажем, биче око или аметист), в тялото ще се настани състояние на покой. Освен това е полезно да се затвори полето на пациента между темето на главата и половата чакра с два неособено големи генераторни кристали кварц.

Ако човекът е егоистичен, с низка духовност, тогава на гръдния кош и на челото се поставят много и разно­образни прозрачни, златисти, светлосини, тъмночервени и розови камъни (представяте ли си какво се получава на челото?), за да се стимулират висшите центрове на разума. Егоизмът е глупащина, от незнание, от невежество. Прак­тически тези духовни дефекти на физическото тяло се от­страняват, като се сложи най-малко един златистооранжев камък на пъпа и тъмен камък на половата чакра (на свад- хистана). Отново затворете полето отвън с генераторни кристали кварц. Но след тази работа редът на свалянето на камъните от тялото не е такъв като последователността на поставянето им. Не съвпада. Ето. Най-правилното е тъкмо обратното – най-напред се сваля този, който е бил сложен най-накрая. Веднага щом го свалите, изтрийте го с памучен плат или с памук.

Не само друзите кварц зареждат камъните, има и дру­ги друзи, но те зареждат със своя енергетика. Например аметистовата друза зарежда камъка с енергията на висша­та любов, на идеалната любов.

Въпрос: А цветът на аметиста?

Рижов: На аметиста ли? Според мен аметистът има напълно определен цвят – виолетов. Среща се и бял, ес­тествено. Но все пак аметистът дава тъкмо „точно това“, нищо друго не може да отдаде, защото не съдържа нищо друго.

уникалната книга може да закупите тук

About the Author:

poznanie

Leave A Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.