Какво знаете за древното познание на йогите?

Едва ли има съвременен човек, който да не е чувал за учението Йога. Всеки един от нас е чел или гледал за невероятните способности, граничещи до невъзможност на напредналите йогини. За други Йога и гимнастика са просто синоними. Незапознатите свързват философията на Йога с фанатизъм граничещ до лудост и прекален аскетизъм.

 Всички те имат, но и нямат право…

 На първо място Йога е наука – тя е път целящ опознаване на човешката същност, пътуване към истинското Аз, към душата, към чистото съзнание, блаженството и покоя. Пътуването по пътя на Йога разкрива нашия истински потенциал, магнетизъм и …. щастие.

 „Няма път към щастието. Щастието е пътя.“

Буда

Философията на Йога

Освен наука Йога е и философия, но за разлика от много философски системи тя е реална, жива истинска. В  действителност философията на Йога е пътеводна светлина за всеки един, желаещ да се докосне до един тайнствен, непознат свят.

Не е случайно, че днес Йога придобива все по-голяма популярност. От една страна причина за това е, че тя е универсална, а от друга защото съдържа основния ключ към себеразвитието и себепознанието.

Вървящите по пътя на Йога могат да се наречат щастливци, които намират истини – за Вселената и за природата, за божественото и за материалното, за щастието и нещастието, за себе си и за другите, за живота и за смърта …

Йога е средство всеки един от нас да открие своята уникална сила, красота и магнетизъм.

 Йога е много древна

Учението Йога е една от шестте основни философски системи произхождащи от Индия (а именно: Миманса, Санкхия, Ниая, Вайшешика и Веданта и Йога).

За систематозатор и от основател на хилядолетната Йога се смята Бхагаван Шри Патанджали (Patanjali) (ІІ в.пр.н.е.). Патанджали е древноиндийски мъдрец, философ, лекар и лингвист. Смята се, че е живял около триста години преди Христос. Автор и съставител е на запазения и до днес труд „Йога сутра“. Патанджали първи дава определението за „йога“. Уникалното по рода си произведение на Патанджали „Йога сутри“ е създадено с цел да бъде практическо ръководство на последователите на философската система Санкхя. Произведението “Йога сутри” е насочено преди всичко към духовното израстване на йогина, но това е невъзможно да стане без откъсване на физическите проекции на човешкото поведение.
Om-soleil,-bouddhisme,-spirituel,-yoga,-meditation-Tee-shirts

Думата Йога

Думата „йога“ произлиза от санскритски. Коренът й „Юдж“ означава „свързвам“. Казано на „западен“ език – йога е учение, което има за цел да ни научи на методите на свързване на индивидуалната, човешка душа с Върховната, божествена (космическа) душа.

 

Целта на Йога

Целта на йога е да се намери начин за спиране на функциите (шумът) на физическия ум, както и овладяване на сетивата, което е път за намиране на допирна точка до истинската, Божествената същност на душата.

Йога е метод за намиране на състояние на съвършен мир и хармония, където нито ума, нито въображението, нито мислите управляват живота и душата.

Пътят на йога има за цел освобождаване от егото, оковите на раждането и смъртта, болестите, старостта, страховете, безнадеждността.

Йога също така е и – обучение, път към познание и самоусъвършенстване.

Различните практики помагат на ученика по йога да съзре целта на битието, смисъла на съществуването, да намери хармонията и щастието, чрез сливането с божественото.

Йога включва и развива умения като дисциплина, отговорност, развитие, издръжливост, концентрация, памет, магнетизъм, спокойствие, релакс и т.н.. Чрез редовното практикуване на Йога действието на основните причини за човешките страдания биват отслабени. С навлизането в света на Йога човек намалява голяма част от негативните и убиващи го емоции като:  егоизъм, привличане, отблъскване и инстинкт за самосъхра­нение, невежество, прекалено привързване … Постепенно тези негативни емоции се трансформират в спокойствие, щастие, любов, вяра, блаженство, свобода.

Едно от най-„ценните“ знания, които практикуващия йогин усвоява е, че човекът и космосът са копия един на друг, че всичко е едно, че всичко, което се съдържа във Вселената, го има и в човека, и всичко, което го има в човека го има и в космоса, но това съответствие е по същност, а не по конкретна форма (любопитно е, че съвременната квантова физика достига до сходно заключение).

Йога учи на правилно дишане, на здравословно хранене, на концентрация и медитация. Желаещият да практикува Йога ще култивира своята упоритост и търпение в силна воля, неотклонно постоянство, дълбока концентрация.

 Освобождението според Йога

Според Йога единственото освобождение от „Матрицата“ (Самсара) е „Азът“ да се разпознае като чист дух. В Йога това освобождение се постига, чрез изучаване на трите проявления на „Аза“ (Егото):

yoga-lotusТелесното Его;

Емоционално-чувственото Его;

Разумното Его:

както и умение за съзнателно въздействие върху тях.

 

Йога практиката има за цел да отведе практикуващия до божественото състояние Садхана, което обаче е различно за всеки един индивид (а също и пътят за постигането му). Това е така, защото хората имат различна мотивация за работа. При едни тя е свързана с обществото, честа и славата, при други парите и властта за водещи мотиви, при трети радостта и божественото.

За достигането на това божествено състояние има четири пътеки:

  • Карма Йога – пътят на предаността, причино-следствието, работа върху действието. Карма-Йога е подходяща за човек с динамичен темперамент;
  • Бхакти Йога – пътят на предаността и любовта, уравновесяване на енергията на божествената любов. Бхакти-Йога – за човек с емоционален темперамент.
  • Гяна Йога – пътят на самоанализа, знанието, овладяване на мисълта. Гяна-Йога или Веданта – за човек на волята и ума.
  • Раджа Йога – пътят на овладяване на духа, хармонизиране на енергията свързана с противоположностите: Раджа-Йога – за човек с мистичен темперамент. Раджа-Йога има осем части: Яма, Нияма, Асана, Пранаяма, Пратиахара, Дхарана, Дхяна и Самадхи. Следването на Раджа-Йога започва с упражняване на Яма и Нияма, където се усвоява етична подготовка и пречистване на ума. Пътят цели развитие на качества като прия­телство, милосърдие и удовлетвореност и елиминира чувства които по правило унищожават живота – омразата, завистта и грубостта. С достигане на душевния мир практикуването на асана (пози) се постига дълбока стабилност на психиката и тялото. Практикуването на пранаяма има за цел да се преодолее разпиляността на ума и да се освободи от качествата Раджас (страст) и Тамас (инертност). Практикуването на Пратиахара (отдръпва­не на сетивата от сетивните обекти) е средство за придобиване на по-голяма сила и умиротвореност на ума, а тялото вече е гъвкаво, леко, здраво. Чрез отръпването от сетивността се изгражда умение за съсре­доточаване. След това практикува медитация и навлиза в Самадхи.

 

Изложената класификация е по-скоро символична, няма граница между различните системи – една система не изключва друга, а по-скоро я допълва, така както един индивид съдържа смес от темпераменти. Целта е ясна – всеки да намери своята пътека или смес от пътеки, за да намери крайната цел – като йогина се научи да се радва не на целта, а на пътуването си.

 

Освен изброените основни видове Йога има и още няколко вида Йога, в допълнение на упоме­натите четири. Най-известните са: Хатха-Йога, Мантра-йога и Лая-Йога или Кундалини-Йога.

Хатха (Hatha) Йога, с която се постига овладяване на дишането и телесните функции (асани). Хатха  Йога е една от най-познатите системи на Запад. Със сигурност вече се досещате, че Хатха-Йога се отнася най-вече за физическото тяло: асани, бандхи, мудри, пранаяма, мауна (мълчание) взиране, съзерцание,упражнениязаиздръжливостистабилност и т.н. Факт е обаче, че Хатха-Йога е неразделна от Раджа-Йога – дори нещо повече. Тя е подготовка за Раджа-Йога. На практика Раджа-Йога започва там, където свършва Хатха-Йога. Хатха-йогинът започва своята Садхана с тялото и праната (дъха), а Раджа-йогинът – с ума.

Мантра (Mantra) Йога – Мантра Йога е първата исторически обособила се практика на Йога. Мантра-йога е повтаряне на определени мантри (све­щени слова, чието повторение дава определени сили), например Ом Намо Нараяна, Ом Намо.

Лая (Laya) Йога, с която се постига контрол върху волята, емоциите, чувствата и най-вече върху съзнанието;

Кундалини (Kundalini) Йога – овладяване на психичните енергии или овладяване на енергията на живота кундалини и нализиране през централния канал шушумна (виж изображението по-долу).

ida-pingala-sushumna

Надяваме се да сме пояснили същността на Йога .. мисия практически невъзможна, защото тя е безкрайна, неуловима, символизира времето, космоса, духа и истината.

 

Библиография:

АЙЕНГАР, Беллур Кришнамачар Сундарараджа. Светлина върху йога ;

[предисл. Иехуди Менухин] ; прев. от англ. Данчо Господинов. – София : Изток-Запад, 2003. – 688 с.

ЕВТИМОВ, Венцеслав Димитров. Йога : Практ. ръководство . – София : Медицина и физкултура, 1981. – 199с.

РАМАЧАРАКА. Йоги. 14 урока по философия на Йога и източен окултизъм  ; Прев. от англ. Цветан Убенов. – София : Аратрон, 2001. – 240 с.

ФРОЛИ, Дейвид. Йога и Аюрведа . – София : ИК Лик, 2001 . – 344 с.

 

ANTA900-1