Йогисткитe доктрини joga-bezsmyrtie-i-svoboda-mircha-eliade

Отправна точка,

откъс от Йога. Безсмъртие и свобода на Мирча Елиаде.

 

ЧЕТИРИ ОСНОВОПОЛАГАЩИ И ВЗАИМОСВЪРЗАНИ ПОНЯТИЯ, четири „движещи идеи“ ще ни помогнат да проникнем в същността на индийската духовност. Ето ги: карма, мая, Нирвана, йога. Историята на развитието на индийската философия може да бъде написана, като се тръгне от всяко от тези фундаментал­ни понятия, но задължително ще стане дума и за другите три. Използвайки терминологията на западната философия, можем да кажем, че след постведическата епоха Индия се е стремила най-вече да разбере:

  1. Закона на универсалната причинност, свързващ човека с Космосаи осъждащ го на безкраен низ от прераждания – зако­на на кармата.
  2. Загадъчния процес, пораждащ и поддържащ Космоса и по този начин обуславящ„безкрайното въртене“ на колелото на съществуванията: това е мая, космическата илюзия, с която човек неохотно трябва да се примирява, докато не се освободи от заслепението на невежеството (авидя).
  3. Абсолютната реалност, разположена някъде отвъд пре­делите на изтъкнатата мая – илюзия, както и отвъд пределите на обусловения от кармата човешки опит; чистото битие, абсолютът, може да бъде наричано с много имена – Азът (Атман), Брахман, необусловено, трансцедентно, безсмъртно, нераз­рушимо, Нирвана и прочие.
  4. Действените техники и методи, чиято цел е освобожде­нието (мокша, мукти), постигането на Божественото, всъщ­ност са именно Йога.

С помощта на въпросните четири концепции можем да разберем как фундаменталният проблем на всяка философия – търсенето на истината – е представен в индийската мисловност. За индийските мъдреци истината не е ценност сама по себе си; тя придобива значимост по силата на сотериологичната (сотериологията е наука за спасението на душата) си функ­ция, защото познанието на истината позволява на човека да постигне освобождение. Крайната цел на индийския мъдрец не е постигането на истината, а освобождението, абсолютната свобода. За да открие истината, европейският философ е го­тов да принесе големи жертви: да се отрече от вяра, от светски желания, от богатство, от лична свобода и дори от живота си. Индийският мислител може да жертва всичко това единствено за да извоюва свободата си. „Да се освободиш“ ще рече да пре­минеш в друг план на съществуване, да стигнеш до по-високо „равнище на битие“, издигащо се над човешкото съществуване. Достатъчно е да кажем, че в Индия метафизичните знания не само се изразяват чрез понятия като преход и смърт („разру­шавайки“ своята обусловеност, човек „умира“ за всичко човеш­ко), но задължително се подразбират и мистичните следствия от това: възкръсване в освободено от условности битие. Точно това е освобождението – абсолютната свобода.

При изучването на теорията и практиката на Йога ще ни се удаде възможност да обсъдим и други „движещи идеи“ на ин­дийската мисъл. Но нека преди всичко да дадем определение на термина „йога“. Етимологично той произлиза от термина юдж, „свързвам заедно“, „съединявам“, „държа здраво“, „поробвам“, който е в основата на латинските думи jüngere, jugum, на ан­глийската yoke и т.н. Обикновено думата „йога“ се използва за обозначаването на всяка аскетична практика или техника на медитация. Естествено, тези видове аскетизъм и медитации са различно оценени от многобройните направления на индий­ската философия. както скоро ще видим, съществува „класи­ческа“ Йога, „философска система“, изложена от Патанджали в неговата знаменита Йога сутра, и ще започнем изложението си именно с тази „система , за да си изясним какво място заема Йога в историята на индийската мисъл. Но рамо до рамо с кла­сическата Йога съществуват множество видове „общоразпространена“, несистематична Йога. Съществуват и небрахманични видове Йога (будистка, джайнистка), освен това съществуват видове Йога, чиято структура е „магическа“ или „мистична“ и пр…

Причината за такова многообразие на значенията е пре­ди всичко в самия термин „йога“, защото ако етимологически коренът юдж означава „свързвам“, то е ясно, че „връзката“, до която трябва да доведе процесът на свързване, предполага като предварително условие разделянето на „връзките“, съединява­щи душата с този свят. С други думи, не може да се постигне освобождаване, докато човек не се отдели от света, не реши да се измъкне от космическия кръговрат. Това е необходимо усло­вие, без което човек не може да се самоопознае и да се самовладее. Дори и в „мистичното“ си значение, тоест в значението на „сливане“, Йога подразбира предварително „отделяне“ от мате­рията, освобождаване от света. Акцентът се поставя върху уси­лията на човека (подобни на „носенето на бремето“), върху не­говата самодисциплина, с чиято помощ той може да постигне концентрация на духа дори по-бързо, отколкото ако помоли за помощ божеството (както е при мистичните разновидности на Йога). „Свързвам заедно“, „държа здраво“, „съединявам“ (иначе казано, придобиване на непреклонна решимост и способност за редовно изпълнение на определени действия) – целта на всичко това е постигането на „духовно единство“, спасяването от разсеяността и автоматизма, характерни за немедитативно- то съзнание. В „религиозните“ (мистични) школи по Йога това „единство“, естествено, е само крачка към истинското единство – сливането на човешката душа с Бога.

Особеност на Йога е не само нейният практически харак­тер, но и присъщата и система за посвещаване. Йога не може да бъде овладяна самостоятелно, без ръководството на наставник (гуру). Всъщност и всички други „философски системи“, също както традиционните научни дисциплини и занаяти в Индия, се преподават от наставници, така че са посвещенски – пре­дават се устно, от „уста на ухо“. Но при Йога посвещенската традиция се откроява особено ярко, тъй като, както при рели­гиозните посвещавания, йогинът започва с отричане на свет­ското (семейството, обществото) и под ръководството на гуру насочва усилията си към преодоляване на границите на човеш­кото съществуване, на присъщите му стереотипи на поведение и ценностни системи. Когато видим колко огромни са усилията на йогина да преодолее състоянието на незнание, ще осъзнаем, че той мечтае „да умре за този живот“. И така, ще станем сви­детели на смърт, след която идва възкръсване в свободно от условности битие – освобождаване.

Аналогията между Йога и посвещаването ще стане още по- очевидна, ако си припомним посвещенските ритуали при пър­вобитните народи – пък и не само при тях, – чиято цел е създа­ването на „ново тяло“, на „мистично тяло“ (според вярванията на тези народи символично – подобно на тялото на новороденото). На „мистичното тяло“, позволяващо на йогина да постигне трансцендентно състояние, се отделя важно място във всички видове йога и особено в тантризма и в алхимията. От тази гледна точка Йога заимства и продължава в друг план архаичния и универ­сален символизъм на посвещаването, който – трябва да отбеле­жим – съществува още в брахманистката традиция (там наричат посветения „два пъти роден“). Възкръсването при посвещаване се описва при всички видове Йога като средство за преминаване към възвишено, практически неподдаващо се на описание би­тие, което се нарича по различен начин в различните индийски философски школи: мокша, Нирвана, асанскрита и т.н.

от всички значения на думата „йога“, срещащи се в индий­ската литература, най-точно се смята онова, чийто произход е от йогистката философия (Йога-даршана), а именно от Йога сутра на Патанджали и коментарите към нея. Естествено, от западна гледна точка даршана не е философска система. Даршана означава гледище, виждане, разбиране, гледна точ­ка, доктрина и т.н., от корена дрш – виждам, съзерцавам, раз­бирам и т.н. Но тя е и система за последователно изразяване на възгледи, равна по времеви и пространствен смисъл на чо­вешкия опит, който тя се стреми да интерпретира в цялата му пълнота; нейната цел е „освобождаването на човека от неве­жеството“ (във всички възможни значения на думата). Йога е една от шестте ортодоксални индийски „философски системи“ (в случая „ортодоксални“ означава „приемани от брахманизма“ за разлика от „еретичните системи“ – такива като будизма и джайнизма). И именно тази формулирана от Патанджали Йога – и обяснена от неговите коментари – е по-добре известна на Запад от останалите системи Йога.

И така, ние ще започнем изследването си с обзор на тео­риите и практиките на Йога във вида, в който са изложени от Патанджали. Причините да изберем именно такъв подход са няколко: първо, защото изложението на Патанджали е „фило­софска система“; второ, тъй като в нея намираме много прак­тически препоръки за методите на съзерцание и за аскетичните техники, препоръки, които другите (несистемни) разновидно­сти Йога деформират, или по-точно видоизменят в съответ­ствие със спецификата на потребностите си; и накрая поради обстоятелството, че Йога сутра е резултат от огромния труд не само по събирането и класифицирането на множество аске­тични техники и съзерцателни методи, съществуващи от неза­помнени времена в Индия, но и заради обосноваването им от теоретична гледна точка; като се изяснява произходът им, те биват обяснени и включени във философска система.

Патанджали обаче не е създател на „философията на Йога“, също както не е и – и не би могъл да бъде – изобретател на тех­ническите средства на Йога. Той признава (Йога сутра, I, 1.), че само публикува и редактира (атха йоганушасанам) традиционните доктрини на Йога и нейните технически средства. Действително йоги- стките методи са известни на езотеричните кръгове от индий­ски аскети и мистици много преди Патанджали. От запазените в традицията технически формули той оставя само достатъчно добре изпитаните при вековния опит. Що се отнася до теоре­тичните структури и метафизичната база, то личният му при­нос е минимален. той просто подлага на преосмисляне фило­софията Санкхя в най-общите и черти и я приспособява към доста повърхностния теизъм, в който превъзнася практиче­ското значение на медитацията.

 

***

Мирча Елиаде (1907–1986) е един от големите ерудити на миналия век. Роден в Румъния, живял и преподавал в редица страни по света, Елиаде е сред най-видните изследователи на историята на религиите. Множеството му трудове обхващат широк кръг от теми, свързани с нея – древноиндийска философия, закономерности на митологичните системи на Изтока и Запада, вярвания и обреди на народите от Индонезия и Австралия, митологично мислене в различни исторически епохи, религиозен символизъм и мистика, магия и окултизъм, шаманизъм.

Научете повече за магията на Йога и древноиндийска философия от уникалното му произведение – Йога. Безсмъртие и свобода!