Героят в теб : Шест архетипа, с които живеем, Каръл Пирсън

18.00 лв.

Налично

Шест архетипа, с които живеем

Със средствата на антропологията и психологията книгата очертава ясно, с прозрение и разбиране, шестте героични архетипа, които съществуват у всеки от нас, за да разберем кои сме и как живеем живота си.

Налично

Описание

Героят в теб : Шест архетипа, с които живеем, Каръл Пирсън

Cъc cрeдcтвaтa нa aнтропологиятa и пcихологиятa книгaтa очeртaвa яcно, c прозрeниe и рaзбирaнe, шecттe гeроични aрхeтипa, които cъщecтвувaт у вceки от нac, зa дa рaзбeрeм кои cмe и кaк живeeм животa cи. Paзширeното издaниe включвa упрaжнeния, чиято цeл e дa cъбудят тeзи aрхeтипи, тaкa чe дa можeм чрeз тях дa оcмиcлим житeйcкитe cи пътувaния.

„Кaто cъчeтaвa литeрaтурa, aнтропология и пcихология, бecтceлърът „Гeроят в тeб“ нa Кaръл Пирcън очeртaвa яcно, c прозрeниe и рaзбирaнe шecттe гeроични aрхeтипи, които cъщecтвувaт у вceки от нac, зa дa рaзбeрeм кои cмe и кaк живeeм животa cи. Paзширeното издaниe включвa упрaжнeния, чиято цeл e дa cъбудят тeзи aрхeтипи, тaкa чe дa можeм чрeз тях дa оcмиcлим житeйcкитe cи пътувaния. Чудecнa и полeзнa книгa зa ходa нa пcихичното ни рaзвитиe, чиито eтaпи ce прeдcтaвят от чecто cрeщaни aрхeтипи, познaти нa повeчeто от нac… „Гeроят в тeб“ cъздaвa eволюционнa пcихология нa aрхeтипитe.“

Джийн Шинодa Боулън, aвторкa нa „Богинитe във вcякa жeнa и боговeтe във вceки мъж“

„Книгaтa ни прeдлaгa рeчник – нeвинeн, cирaк, cкитник, воин, мъчeник, мaгьоcник – зa дa обобщи широк обхвaт от модeли нa човeшкитe взaимоотношeния, и положитeлни, и отрицaтeлни. Peзултaтитe ca пълни c прозрeниe и ceбeрaзкривaнe. Чeтe ce c удоволcтвиe.“

Джecи Бърнaрд, aвторкa нa „Жeнcки cвят“

Автор: Каръл Пиърсън
(откъси)

Героите правят пътувания, изправят се срещу дракони и откриват съкровището на цялостната си личност. Докато странстват, може да се чувстват много самотни, но в края на пътуването наградата им е чувството за общност: със себе си, с другите хора и със Земята. При всеки сблъсък със смъртта в живота се изправяме пред дракон, а винаги, когато избираме живот пред неживот и навлизаме по-дълбоко в непрекъснатото откриване на своята личност, ние побеждаваме дракона; вливаме нов живот в себе си и в културата. Променяме света. Потребността да извършим пътуването е присъща на човешкия род. Ако не рискуваме, ако вместо да правим пътуванията си, играем определените социални роли, се чувстваме сковани, изпитваме чувство на отчуждение, празнота, вътрешна пустота.

Хора, изгубили смелостта да се борят с дракони, обръщат навътре подтика си и се борят със себе си. Обявяват война на тлъстините си, на егоизма си или на някое свое качество, смятано от тях за неприятно. Или се разболяват и трябва да полагат усилия да оздравеят.

Като избягваме странстването, изпитваме неживот и пораждаме по-малко живот в културата. Главната тема на съвременната литература е това чувство на отчуждение и отчаяние. Антигероят е заел мястото на героя като централна фигура в литературата именно защото митът за героя, който господства в схващането на нашата култура за смисъла на пътуванията ни, е станал анахронизъм. Помислим ли за героя, наистина моментално си представяме само един героичен архетип: Воина! Пътешествието на воина обикновено е продължително, най-често самотно, той побеждава в битките и спасява изпадналата в беда девойка, като убива дракона или побеждава врага по някакъв друг начин.

Полът и новото определение на героизма

В западната култура героичният идеал за Воина е запазен за мъжете, и то главно за мъжете от бялата раса. Жените според този сценарий са девойки в беда, които трябва да бъдат избавяни, вещици, които трябва да бъдат убивани, или принцеси, които заедно с половината от кралството служат за награда на героя. Мъжете от малцинствата, поне в американската литература, обикновено са представяни като верни съюзници (например Хък и Джим в „Хъкълбери Фин“ на Марк Твен или Самотният скитник и Тонто). Именно господарите на света – кралете, принцовете и техните поети – са ни определили какъв и чий е героичният идеал. Разбира се, определили са го по свой образ и подобие, смятайки, че героизмът е за малцина избрани. С появата на демокрацията и развитието на идеала за егалитарно общество първо белите мъже от работническата класа, а след тях жените като цяло и мъжете от малцинствата започнаха да изявяват претенции, че героичният архетип е техен.

По някаква ирония, докато жените, мъжете от работническата класа и мъжете от малцинствата прегръщат архетипа Воин, много бели мъже от средната и едрата буржоазия се дистанцират от него. Мисля, че това е така отчасти защото, макар този архетип да е мит, означаващ здравословното умение на самоутвърждаването и господството, в обичайната си форма той се основава върху раздялата – откъсването на човека от хората и Земята. Много мъже откриват, че стремежът да си по-добър от някого, да владееш и да управляваш, каквото и удовлетворение да носи за кратко време, оставя след себе си само пустота и отчаяние.

Архетипът на Воина е и елитарен мит, в чиято основа е идеята, че едни хора извършват героичните си пътувания, докато други просто служат и се жертват.

При все това действително всички сме едно. Ако всички ние не правим пътуванията си, не откриваме гласовете си, талантите си и не даваме уникалния си принос на света, започваме да се усещаме все по-малко живи – та дори и най-привилегированите сред нас. Никой не може дълго да извлича истинска полза за сметка на друг човек.

Когато започнах да анализирам този мит, реших, че фактически всички тревоги в днешно време се дължат на господството на архетипа Воин. Естествено, ако проблемите се решават в парадигмата „убиване на дракона“, това няма да донесе световен мир или да сложи край на глада в света. По-късно осъзнах, че архетипът Воин не е проблем сам по себе си, тъй като от гледна точка на развитието той е жизненоважен за еволюцията на човешкото съзнание. Без съмнение, той е еднакво важен както за жените и за мъжете от малцинствата, така и за белите мъже, въпреки че понякога определението на архетипа се променя, когато в действието участват всички, а не само малцина привилегировани.

Проблемът е, че ако насочи вниманието си само върху този героичен архетип, човек стеснява възможностите си. Мнозина бели мъже например се отегчават, защото имат нужда да излязат извън калъпа на Воина, а се усещаш сковани в него, защото той не само се определя като единствения героичен идеал, но се отъждествява с мъжествеността. Съзнателно или несъзнателно мъжете са убедени, че не могат да се разделят с това определение за себе си, без да се разделят и с чувството си за превъзходство над другите, особено над жените.

[…]

С удоволствие открих, че жените са развили алтернатива на сценария за героя, който убива злодея и спасява жертвата, и в нея няма нито истински злодеи, нито жертви – има само герои. Тази форма на героизъм сякаш съдържаше надежда, че тя не само може да даде на всички ни нов живот, но и да го направи по егалитарен начин. Тя обаче не би могла истински да разцъфне, ако за нея знае само единият пол. Докато навсякъде около себе си наблюдавах жени, които с оптимизъм играят по сценария герой – герой – герой, повечето мъже, които познавам, играеха по стария сценарий герой – злодей – жертва. Мъжете, които според това старо определение не можеха да бъдат герои, виждаха, че единствената друга възможна роля бе тази на жертвата, или антигероя. След това забелязах някои мъже и някои литературни герои мъже, които също бяха открили сценария герой – герой – герой и се чувстваха истински живи, жизнерадостни и героични, докато играеха.

Започвах да разбирам, че мъжете и жените преминават – макар в различна форма и понякога в малко по-различна последователност – през едни и същи в основата си етапи на развитие, като заявяват своя героизъм. В крайна сметка и за едните, и за другите героизмът е въпрос на цялостност, като с всеки етап на развитие те стават все по-верни на себе си. Парадоксално е, че има архетипови модели, управляващи процеса, през който всички преминаваме, за да открием неповторимостта си. Така че в етапите на пътуванията си винаги сме и прекалено верни на себе си, и прекалено сходни помежду си. Всъщност човешкото развитие спазва предвидима последователност, в която преобладават съответно архетиповете на Невинния, Сирака, Скитника, Воина, Мъченика и Магьосника, въпреки че западната култура насърчава мъжете и жените да се идентифицират с тях по различен начин.

Архетиповете и човешкото развитие

Невинният и Сиракът подготвят мизансцена: Невинният живее с чистата душа отпреди грехопадението, а Сиракът се сблъсква с реалността на грехопадението. Следващите няколко етапа представляват стратегии за живот в света след грехопадението. Скитникът започва да търси себе си отделно от другите, Воинът се научава да се бие, за да се защитава и да промени света според виждането си, а Мъченикът придобива способността да дава, да се обвързва и да се жертва за другите. Следователно движението е от страдание към самоопределяне, към борба, към обич.

Ясно ми беше, че героизмът на Скитника не се свежда до борбата. Героичната постъпка на Скитника – мъж или жена – е в това, че напуска тягостната ситуация и се отправя сам към неизвестността.

Отначало обаче не забелязвах героизма на Мъченика, тъй като в по-модерната литература е на почит освобождаването от по-стария идеал на саможертвата. Антипатията към мъченичеството е особено силна в книгите за жени, защото женското възпитание и нормите в западната култура затвърждават мъченичеството и саможертвата сред жените през голяма част от двадесетия век. Ролята на Мъченика сковава жените дори посилно, отколкото ролята на Воин сковава белите мъже.

Като се вгледах повторно в архетипа на Мъченика, започнах да уважавам силата му и да разбирам защо например християнството – което се върти около образа на Христос, умрял мъченически на кръста – толкова привлича жените и хората от малцинствата и също защо страданието и мъченичеството са били толкова важни в юдейската религия, особено в многобройните моменти и места, белязани от антисемитизъм.

Долових появата на древен архетип в миналото, пазен за още по-малък брой хора, отколкото архетипа Воин, който сега се преформулира като форма на героизъм, достъпна за всички. В тази форма героят е Магьосник или Шаман. След като се научава да променя заобикалящата го среда чрез здрава дисциплина, воля и борба, Магьосникът се научава да се движи с енергията на Вселената и чрез законите на синхронността да привлича онова, което е необходимо. Така че лекотата, с която Магьосникът взаимодейства с Вселената, изглежда като магия. След като се е научил да вярва на цялостната си личност, Магьосникът завършва един кръг и също както Невинният открива, че да вярваш е безопасно.

Всеки от архетиповете носи със себе си мироглед и заедно с него различни житейски цели и теории за смисъла на живота. Сираците се стремят към безопасност и се страхуват от експлоатация и изоставяне. Мъчениците искат да бъдат добри и виждат света като сблъсък между доброто (внимание и отговорност) и злото (егоизъм и експлоатация). Скитниците искат независимост и се страхуват от конформизма. Воините се стремят да бъдат силни, да влияят върху света и да избягват неефективността и пасивността. Целта на Магьосниците е да бъдат верни на вътрешната си мъдрост и да са в равновесие с енергиите във Вселената. И обратно, стремят се да избягват неистинското и повърхностното.

Всеки архетип проектира върху света своята собствена задача. Хората, управлявани от даден архетип, ще виждат целта му като облагородяваща, а най-големия му страх – като корен на всички проблеми на света. Те се оплакват от жестокостта, конформизма, слабостта, егоизма или плиткоумието на другите хора. От това възникват много недоразумения. Мъченикът често приема самостоятелността на Скитника като егоизъм, който Мъчениците ненавиждат. Стремежът на Воина да се наложи може да изглежда на Сирака като жестокост. А когато Магьосникът заявява, че ако реакцията е искрена, напълно нормално е човек да постъпва по всякакъв начин, включително по начините, от които доскоро се е боял или които е отхвърлял (егоистичен, мързелив и т.н.), за всички останали тези твърдения звучат като най-срамни неща!

На нивото на Магьосника обаче двойственостите започват да се рушат. Страхът на Сирака от болката и страданието се възприема като неизбежната обратна страна на едно определение за безопасност, което допуска, че животът ще е само приятен и лек. Магьосниците вярват, че фактически ние сме в безопасност, въпреки че често изпитваме болки и страдание. Те са част от живота, а в крайна сметка всички ние сме в божите ръце. По същия начин Магьосниците смятат, че егоизмът се поражда от разбалансираното фокусиране върху даването. Задачата не е да сте внимателни към другите, вместо да мислите за себе си, а да се научите да обичате и да се грижите за себе си така, както и за съседа си.

Магьосниците прозират отвъд схващането за индивидуализма и конформизма до знанието, че всички ние сме неповторими и всички сме едно. Виждат отвъд силата и слабостта и разбират, че непоколебимостта и възприемчивостта са „ян“ и „ин“ (yang и yin) – ритъм на живота, а не двойственост. Накрая, те знаят, че дори не е възможно да сме неистински, тъй като можем да сме само тези, които сме. Ние неизбежно заемаме във Вселената мястото, което ни се полага.

Всеки архетип ни води през двойствеността към парадокса и във всеки има непрекъснато движение от първобитен към no-изтънчен и сложен израз на основната му енергия.

Например мъжките и женските форми на героизъм изглеждат различни, защото мъжете остават по-дълго на някои етапи, а жените – на други. Тъй като са възпитани от обществото да се грижат и да служат, а може би и защото раждат, в живота на жените прекалено силно започва да властва архетипът Мъченик, още преди те да могат да изследват възможностите, които олицетворяват Скитникът и Воинът. Мъжете, от друга страна, биват насърчавани да контролират живота си и да властват над другите хора, да бъдат Воини, преди да разберат кои са. Те се придвижват бързо до етапа Воин, но замръзват там, и дори не просто там, а често на най-примитивните му нива. Често получават слабо или никакво насърчение и почти не разполагат с мъжки ролеви модели, за да развият чувствителност, загриженост и способност за обвързване.

Жените често не харесват етапа Воин и затова или отказват да направят пътуването, или ако го направят, се придвижват светкавично и стават Магьосници.

Жените, изглежда, се задържат на етапите, които изтъкват приобщаването (Мъченик и Магьосник), а мъжете – на тези, които изтъкват самостоятелността и противопоставянето (Скитник и Воин). Както Джилиган посочва, жените обикновено виждат света под формата на мрежи и паяжини на свързаност. Мъжете го виждат под формата на стълби и йерархични системи, където хората се състезават за власт. Ако насочим вниманието си към места, където има повече жени или повече мъже, без да виждаме цялостния модел на развитието, може да ни се стори, че има отделни и различни мъжки и женски пътища. Или пък, ако гледаме само към пътищата, а не към различния момент и различната сила на обвързаност с всеки архетип, ще излезе, че по отношение на развитието си мъжете и жените са еднакви.

Нито едното, нито другото е вярно. По отношение на развитието си мъжете и жените са еднакви и различни.

Типичният мъжки модел на развитие в западната култура е да се мине от Сирак направо до етапа Воин и да се остане там. Движението – ако има такова – настъпва по време на кризата в средна възраст, когато мъжът се сблъсква с въпросите за самоличността си. В резултат мъжът често започва да проявява по-голям интерес към въпросите на близостта, вниманието и обвързването, отколкото когато и да било. Обикновено развитието му изглежда така:

Сирак → Воин → Скитник → Мъченик → Магьосник

От друга страна, жената обикновено се развива от Сирак до етапа Мъченик, на който може да остане до края на живота си, освен ако нещо не я подтикне към по-нататъшно развитие. Понякога, след като като децата излязат от къщи, съпругът кривне, самоуважението ѝ отслабне или срещне еманципирани идеи, настъпилата криза на идентичността я кара да се запита коя е, след което се научава да бъде по-напориста. Ето модела на развитието ѝ:

Сирак → Мъченик → Скитник → Воин → Магьосник

Жена с професия, стремяща се отрано да бъде независима в живота, може да преминава едновременно през етапите на Воин и Мъченик, като в службата е упорита, а вкъщи се раздава. Мнозина мъже също подреждат живота си по този начин. Независимо дали става въпрос за мъж или жена, моделът се свежда до:

Сирак → Мъченик / Воин → Скитник →→→ Магьосник

В този случай проблемите на самоличността излизат на преден план, когато разцеплението изглежда неудържимо и противоположните ценности на Мъченика и Воина се обединяват достатъчно, за да се почувстваме отново цялостни.

Нужно е да се разбере обаче, че не е задължително мъжете и жените винаги да изживяват тези етапи в различен ред. Големи са индивидуалните различия. Освен това върху описания тук модел влияе типът на личността.

В теорията за типовете на Юнг някои хора се водят от аналитичния си мисловен процес, а други – от емпатичните, чувствени форми. Чувствените типове имат по-голям афинитет към архетипа Мъченик, а мисловните – към Воин. Онова, което харесваме, често развиваме най-напред, а оставяме за по-нататък изследването на качествата, които по-малко харесваме.

Следователно жените с предпочитание към мисленето и мъжете с предпочитание към чувствата са склонни да развиват едновременно чертите на Мъченик и на Воин, защото единият стремеж допълнително се усилва от сексуално-ролевата обусловеност, а другият – от личностния им тип*.

Някои обобщения по отношение на половете обаче може би са уместни. Точно в този момент за повечето мъже ценностите до голяма степен се определят от етиката на Воина. Пътят на съвременните жени обаче е раздвоен. По-голямата част от тях или са Мъченици, или са преминали бързо през етапите на Скитник и Воин и започват да правят опити да бъдат Магьосници. В зависимост от това коя група жени наблюдавате, можете да твърдите, че архетипът Мъченик е определено женски, за разлика от стила Воин, който е определено мъжки, или че стилът Магьосник въплъщава новопоявилата се женска система, за разлика от стария патриархален Воин, като начин на съществуване в света. Първото твърдение се възприема от консерваторите, а второто – от голям брой феминистки. Нито едното, нито другото е погрешно, но и нито едно от двете не изчерпва всичко.

В съзнанието на западната култура феминистките обикновено се свързват с архетипа на Амазонката, но истински еманципираните жени, изглежда, имат особена слабост към действието в стил Магьосник и са начело в изследването на архетипа, който контролира настоящата трансформация на човешкото съзнание – толкова значима, колкото и трансформацията, станала, когато мъжете ръководеха изследването на възможностите за положително (ян) действие и агресивността като средство за усъвършенстване на света. Откритието, че вълшебната пръчица и жезълът на Магьосника са подходящи инструменти за днешния свят, е твърде обнадеждаващо както за мъжете, така и за жените, защото обещава възстановяване на мира и любящата енергия между тях и между човечеството и Земята.

[…]

Съвети към читателите

[…]Възможно е да установите, че изложените в тази книга теории могат да ви помогнат да се раздвижите, когато се чувствате затънали. Понякога например е полезно да си спомните, че когато се усещате изоставени като Сирак, значи трябва да потърсите помощ.

Когато се чувствате отчуждени и изолирани от хората, вероятно сте се занимавали с проблемите на Скитника. Вместо да се тревожите как да установите по-голяма близост с хората, вгледайте се в проблемите на собствената си личност. Когато ги решите, така че да бъдете по-истински, взаимоотношенията ще се наместят от само себе си. Ако се чувствате Мъченик и виждате, че постоянно давате с надеждата нещата да се оправят, тогава се откажете от това, което смятате за „правилно“, и гледайте да извършите своето пътуване.

Ако живеете с манията да преобразите света или да накарате другия да се съгласи с вас, резултатът винаги е страх, че ако заобикалящата ви среда не се промени, вие не можете да се осъществявате и да имате онова, което желаете. Оцеляването ви изглежда застрашено,

но изходът не е в това да накарате другите да се променят, а в собствената ви смелост. Настъпил е моментът да направите качествен скок, да действате истински сега и да предложите на света своята собствена истина, без да настоявате другите да се съгласяват с вас. Когато направите това, почти винаги настъпва промяна (въпреки че не можете да управлявате крайния ѝ резултат).

Да имате увереност в себе си и в развитието си означава да вярвате, че вашата задача е да бъдете изцяло верни на себе си и че ако сте, ще имате всичко, от което истински се нуждаете за извисяването на душата си. Ако установите, че прекалено силно желаете даден изход, че се опитвате да влияете върху нещата в желаната от вас посока и че се измъчвате от неуспеха си, настъпил е моментът да култивирате у себе си вярата на Магьосника във Вселената, в загадката, в способносттa на неизвестното да ви даде онова, което ви е нужно. Разберете, че онова, което желаете, и онова, което ви е нужно, често не са едно и също и че е много разумно да имате доверие във Вселената, в Бога или в по-висшата си цялостна личност и повече да не се занимавате с това.

За да прилагате тези теории, е необходимо да осъзнаете, че всички сме същества с много измерения. Мнозинството от хората работят с различни архетипове в отделни страни от живота си. Например някои се влияят силно от съзнанието на Магьосника, когато мислят за духовните си проблеми, но не и когато мислят за здравето си. Ако в отделни етапи от живота си изследвате възможностите, присъщи на всеки архетип, може да разширите уменията си, но може и да не постигнете нищо, а да установите, че сте затънали в роли, които се обуславят от контекста, и че реакциите ви не отразяват, или вече не отразяват, истинските ви чувства.

Може да се страхувате, че ще отблъснете хората, ако, да кажем, изпробвате някои от уменията си на Воин вкъщи или методите си на Мъченик в службата. Или може да се страхувате да не изгубите властта си, ако изоставите високоразвити умения, за да изпробвате нови, в които отначало ще се чувствате несръчни и несигурни. Все пак може да ви е интересно, съблазнително и дори забавно да променяте репертоара си и да изпробвате нови подходи към познати ситуации. Да се налагате в личния си живот например е нещо различно – по стил и смисъл – от това да се наложите в обществения живот. В зависимост от контекста, в който се намирате, научавате нови страни на всеки архетип.

Обърнете внимание също, че по-примитивните разновидности на всеки етап дразнят хората просто защото са груби, още неусъвършенствани. Помнете, че в по-изтънчените и пo-изящните си форми нито един от подходите не е труден за възприемане от повечето хора. Ако има някаква трудност, тя може да се дължи на това, че някои хора губят ориентация при всяка промяна. С други думи, в процеса на промяна и развитие известен брой хора винаги ще се отдалечават от вас, но компенсацията ви е, че постепенно ще привлечете към себе си други, овладели по-голямата част от вашите умения, така че между вас може да съществува по-голямо разбиране и по-голяма взаимност.

Следващата таблица обобщава различните подходи към живота, присъщи на най-типичния светоглед, свързван с всеки архетип. Забележете, че във всеки месец – или седмица – може да проявите всички изброени реакции. Когато разглеждате тези архетипове, полезно е да осъзнаете, че всъщност всички ние ги познаваме. Когато се чувствам като Сирак, искам светът да ми бъде поднесен на тепсия и се дразня, че това не става. Когато се чувствам като Скитник, наистина нямам вяра на помощници и искам да правя всичко сама.

След като прочетете книгата, използвайте таблицата и направете теста в Приложението, за да опресните паметта си. Ще разберете кой подход най-често прилагате и това ще ви посочи кои са първостепенни те уроци за този момент от живота ви. Ако съзнавате къде сте, по-лесно ще се придвижите напред, при условие че желаете това да стане. […]

Допълнителна информация

Автор

ISBN

9544740627

Издателство

Език

български

Година на издаване

Брой страници

314

Корици вид

Мека

Вид

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Героят в теб : Шест архетипа, с които живеем, Каръл Пирсън“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.